Нахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от

Нахутът е прочут още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се смята за една от най-рано култивираните от индивида култури. От археологически разкопки е открито, че е леблебията е употребена от индивида още от древността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 година прочие н.е., а в Ирак са открити семена, датирани от бронзовата епоха.

За татковина на тази бобова просвета се смята регионът на Малайзия и по-специално в покрайнините на библейския пра-град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е била употребен за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана просвета леблебията стартира да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се популяризира единствено хилядолетие по-късно.

През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на разнообразни нации. Бобовото насаждение е обичано на доста цивилизации – на елините, римляните и египтяните. В кулинарните обичаи на доста страни по света нахутът от дълго време има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се подготвят обичайно специалитети с нахут. За разпространяването на нахута по света са виновни освен испанските и португалските търговци, само че и многочислените индийските емигранти, пренесли го в субтропичните зони.